Има много основания, които карат учените да смятат, че творбата е наситена с паранормална активност. Като се започне от погледа, мине се през температурата и се стигне до пулса. Американските изследователи се изумили, когато видели резултатите от офталмологичния анализ. При ярка светлина зеницата се свива, а при приглушена се разширява. Това е характерно за живото човешко око, но е твърде необичайно поведение за един портрет. Анализът дал неопровержимо доказателство, че очите на Дева Мария реагират на светлината. Как се получава това?Следващата констатация била още по-учудваща. Температурата на тъканта, върху която е е изображението се оказала 36,6 градуса. Това също съответства на нормалната температура на жив човек.Прослушвайки образа със стетоскоп пък експертите регистрирали добре доловим пулс от 115 удара в минута, което съответства на сърцебиенето на дете, намиращо се в майчината утроба.
Изследването на боите, с които е изобразен „живият” образ показва още една загадка. Техният състав не е известен на съвременната наука и не е нито от минерален, нито от животински, нито от растителен произход. Боите са забъркани от нещо, което никога по-рано не е намирано на земята.
Дева Мария от Гуадалупе е най-почитаната светица в Мексико и в цяла Латинска Америка. Древно предание гласи, че на 9 декември 1531 г. тя се явила пред индианеца Хуан Диего. Това се случило в района на хълма Тепеяк. Девата му заръчала да построи параклис на това място и се „фотографирала” върху дрехата му, за да звучи по-убедително, когато тръгне да препредава посланието. С отпечатъка в цял ръст индианецът затичал при местния епископ да му разкаже за срещата. Но дори и това не убедило последния, който му се изсмял, че майката на Исус няма да тръгне да се явява пред някакъв абориген.
По това време испанците считали, че индианците нямат душа и може да бъдат убивани, без да се тревожат за състоянието на своята душа след един такъв акт. Тогава Хуан се върнал обратно на хълма, за да помоли Дева Мария за помощ. Там видял, че пустошта се е преобразила напълно. Необичайно за зимното време, всичко било запълнено с цъфтящи рози. Той откъснал няколко от тях и ги отнесъл на епископа. Когато ги изсипал от дрехата си, всички присъстващи паднали на колене, защото видяли изображението на Богородица, обкръжено от сияние. Чак тогава чудото било признато и се решило на това място да има олтар.Днес мексиканският храм на Дева Мария от Гуадалупе всяка година се посещава от близо 14 милиона поклонници. Някои изминават стотици мили пеша, а в последния участък от пътя се придвижват на колене. Едновременно с това продължават проучванията на чудното изображение. Още през 1979 г., след като образът бил осветен с инфрачервена светлина, станало известно, че част от лицето, ръцете, дрехите и мантията са създадени отведнъж, без никакви допълнителни щрихи и детайли. С един замах на четката образът сякаш е бил пренесен върху платното. Освен това се установило, че цветовете се променят както крилете на пеперудите в зависимост от ъгъла, от който се гледат. Освен това те не потъмняват, избледняват и изобщо по никакъв начин не се променят с времето, а стоят все така искрящи и свежи, както са били в началото.
Но най-удивителни са очите, за които вече стана ясно, че са като на жив човек. Изследванията показват в очите на Дева Мария „явлението на рефлекса”, което никога досега не е било пресъздадено дори от най-гениални художници. Заключава се в това, че очите на човека съхраняват някои картини от заобикалящия свят. Така при увеличаване на размера 2500 пъти в тях се вижда ясното изображение на 12 човека. Това вероятно е онази историческа сцена през 1531 г., когато индианецът Хуан Диего се е опитвал да увери епископа, че казва истината и не си измисля. В очите на Дева Мария се вижда и самият епископ, и местният жител, който му превежда. Там е и Хуан Диего, който разгръща дрехата си, за да изсипе от нея откъснатите рози. Вижда се гръдта на жена и брадат испанец. Има и група индианци с хлапета. За доказателство се приема и дрехата на въпросния Хуан Диего с характерната кройка на ацтеките. Наметалото му е изтъкано от кактусови влакна, които по всички критерии би трябвало да са се превърнали отдавна на прах.
Как да се обясни фактът, че плащът е оцелял толкова дълго? При това е останал невредим и е устоял на разрушителното влияние на влажния климат, дима на милионите свещи и опитите на десетки хора да го докоснат. През 1791 г. при почистване на рамката на портрета несръчен служител разсипал отгоре бутилка с киселина. И отново станало чудо - нито следа. През 1921 г. терорист заложил бомба във ваза с цветя недалече от платното. От взрива мраморният олтар се разпръснал на парчета, разпятието се разтопило, но картината пак останала невредима. Днес достъпът до прочутата икона е ограничен. Вярващите могат единствено да се поклонят на Светата Дева от разстояние. Междувременно експертите от НАСА продължават да си блъскат главите що за чудо е това.
Източник:
http://www.politika.bg/article?id=30424
Няма коментари:
Публикуване на коментар